Начало Златното мастило

Драгостинова представи пред читатели книгата на Бернхард Шлинк „Внучката“, в която според нея любовта надделява над идеологията. Според нея за германците също е било нужно време, за да се освободят от травмата и да разкажат за миналото си не емоционално, а фактологично. Следва цялото интервю с Жанина Драгостинова:

Има предубеждения спрямо немската литература у нас. Смята се, че е скучна, а това не е вярно. Тя е интересна и разнообразна и с нищо не е по-различна от тази в другите европейски страни. Въпреки това, българите предпочитат да карат немски коли, но не и да четат немски книги. Това каза в интервю преводачката Жанина Драгостинова, която гостува на фестивала „Литературен прожектор“, организиран от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. 

Драгостинова представи пред читатели книгата на Бернхард Шлинк „Внучката“, в която според нея любовта надделява над идеологията. Авторът е известен с романа си „Четецът“, който е филмиран. По думите на Драгостинова немските писатели продължават да се вълнуват от темите за травмите от миналото и Втората световна война, от причините за възникването на националсоциализма и отношенията между живеещите в Източна и Западна Германия. Хората искат да се съберат, но не могат. Събориха стената, а сега искат пак да я издигнат, посочи тя. 

Според нея за германците също е било нужно време, за да се освободят от травмата и да разкажат за миналото си не емоционално, а фактологично. По думите й младите автори описват семейните връзки в ГДР с Държавна сигурност (ДС) и правят аналогия със сегашното надигане на „Алтернатива за Германия“ и разпространението й точно в източната част на страната. 

Следва цялото интервю с Жанина Драгостинова:

Какво е присъствието на немската литература на българския пазар? 

- Превеждат се много неща, почти всички книги, които са наградени, но малко от тях стигат до читателите, защото има разпространено мнение, че немската литература е скучна и за нищо не става. Българите предпочитат да карат немски коли, но не и да четат немски книги, за мое съжаление. Когато преди двайсет години преведох „Измерването на света“ на Даниел Келман, излезе критична рецензия от преподавател по литература, която гласеше „Книгата е много смешна, въпреки че авторът е германец“. Предубежденията са на всякакво ниво, а аз се боря срещу тази нагласа.

А каква е всъщност немската литература?

- Тя е като всички останали. В някои случаи е забавна, друг път - философска. Няма голяма разлика от другите или някаква национална особеност. Разнообразна е. Младите автори описват живота около себе си като всички останали писатели по света, но не знам защо у нас има предубеждение, което стига дотам, че не вярват, че е възможно германци да разкажат любовна история. 

Все още занимава ли творците в Германия миналото, травмите от него, осмислянето му? 

- Занимава ги. Занимават ги както националсоциализмът, така и социалистическото минало и има много саморазкъсващи книги. Млади автори се опитват да разберат защо дядо им е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) или баща им е предал някого. Такива неща в България, според мен, все още липсват. Мисля, че и при тях това е било дълъг процес. Когато беше 70-годишнината от края на Втората световна война, се появиха първите книги със семейни истории, в които децата поглеждат назад и описват какво са правили родителите им. Тоест и за тях е имало нужда от време, за да признаят, че в рода им е имало националсоциалисти, а това важи за всички родове. Било им е необходимо време да се освободят от травмата и да разкажат за това време не емоционално, а фактологично. Младите автори сега описват семейните връзки в ГДР с ДС и правят аналогия със сегашното надигане на „Алтернатива за Германия“ и разпространението й точно в източната част на страната. 

Тълкуват ли се настоящите политически процеси като завръщане на националсоциализма?

- Тази връзка се търси специално от младите автори от територията на бившата ГДР. Превеждам книга, която разказва как внучка опознава миналото на дядо си, за да разбере дали наистина е бил сътрудник на ДС. Той е бил директор на училище и не е изпращал хора в затворите, но във всекидневието си, служейки на идеологията, е вършел лоши неща. Възпитал е децата си в жестокост и суровост и съответно те са го предали на своите деца. Така всяко поколение възпроизвежда хора, които не познават нежностите, топлите отношения в семейството. Разпространението на „Алтернатива за Германия“ се обяснява с това, че хората не са научени да виждат в чужденеца добрия човек и нямат топлотата да приемат непознатия. И това продължава. 

Тези литературни истории доминиращи ли са на пазара в Германия или получават повече внимание? 

- Те влизат в номинации за награди и получават внимание, но има и книги на всякакви други теми. Сред тях са и биографични романи за популярни хора, чиклит и други жанрове. 

Как протича процесът при превода? Вие ли предлагате заглавия на издателствата или те Ви търсят? 

- Практиката ми на преводач е от 25 години и през това време има промяна. В началото аз общувах директно с издателите и предлагах заглавия. Това съществува и сега, но вече навлязоха литературните агенти, издателствата общуват предимно с тях и така решават какво да излезе. 

Романът „Внучката“ на Шлинк има ли общо с известната му книга „Четецът“, която е екранизирана? 

- Съдържанието на двете книги си прилича доколкото става дума за събития, които разтрисат Европа. В „Четецът“ основната тема е националсоциализмът и преработването на това време, а във „Внучката“ действието започва в средата на 1960-те години, но има и други времеви пластове, обхващащи соца в ГДР. После действието се пренася в Западен Берлин, падането на стената, преходът, пънкарите, обедняването, озверяването на младите хора от ГДР, които се чувстват втора ръка и стига до наше време с крайно десните и леви движения, които съществуват в Германия. Има една съпоставка между Източна и Западна Германия. Може би общото с „Четецът“ е, че страната се разделя вследствие на националсоциализма и това е една тънка нишка през двете книги. Стилът на автора е с много кратки и ясни изречения, точно обраното на разбирането за немския като език с дълги, сложни и завъртени изречения, както е при Томас Ман. Шлинк е бил адвокат и е преподавал право. Казват, че много от нещата, които описва в своите книги, са почерпени от делата му. Вероятно на адвокатската му практика се дължи този ясен стил. 

Жанина Драгостинова е завършила Първа езикова гимназия във Варна, след което немска филология и кинознание. Работи като журналист с ресор „Култура“. С преводи се занимава от 2000 г. и вече има над 50 заглавия на немски, австрийски и швейцарски автори, сред които Вим Вендерс, Фолкер Шльондорф, Стефан Цвайг, Даниел Келман. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Златното мастило

Каталогът „Една непозната колекция“ с творби от резиденцията на Вълко Червенков бе представен в галерия „Академия“. Изданието съпътства изложбата с творби от резиденция „Средна гора“ на Вълко Червенков, която може да бъде ра ...

Добрина Маркова

Златното мастило

„Мога да призная, че няма нищо, което по-дълго да съм таил в себе си, от това желание да съставя юридически речник“, каза проф. Огнян Герджиков при представянето на своята нова книга „Енциклопедичен речник на частното право“. Представя ...

Ангелина Липчева

Валери Генков

Златното мастило

Книгата за Лили Иванова и филмът за нея - „Лили", разказват за сложния път на една сложна жена, каза във Враца авторът Георги Тошев. Той представи книгата и филма по време на инициативата „Нощ в библиотеката“ в Регионална библиотека „Хр ...

Ангелина Липчева

Златното мастило

Каталогът „Една непозната колекция“ с творби от резиденцията на Вълко Червенков бе представен в галерия „Академия“. Изданието съпътства изложбата с творби от резиденция „Средна гора“ на Вълко Червенков, която може да бъде ра ...

Добрина Маркова

Литературен обзор

Адаптирана чуждоезикова литература беше представена на книжен базар в Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ в Разград. Фоайето на училището се превърна в място, изпълнено с литература на английски, немски и испански ез ...

Добрина Маркова

Авторът и перото

Добрина Маркова

На бюрото

Валери Генков

Няма нищо лошо да се издават много книги. Трябва да има литература, за да могат хората да избират. Това мнение изрази в интервю художничката Таня Минчева, която гостува на фестивала „Литературен прожектор“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна.  Тя обаче смята, че не е работа на читателя да търси своето издание на пазара, а на издателствата, специалис ...

Авторът и перото

Добрина Маркова